Author: Plamen Ivanov

FlameStarter подкепя инициативата!

Икономическият сайт учредява годишна стипендия за магистърска програма “Финанси” в партньорство с ВУЗФ

Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и водещата икономическа медия у нас Investor.bg стартират втори сезон на образователната инициатива “Академия за финансови анализатори”. В рамките на проекта всеки, който има желание да се развива в сферата на икономическата журналистика и финансовите анализи, ще има възможност да се включи в серия безплатни онлайн лекции и да натрупа знания в сферата, а след това – да спечели стипендия за обучение в магистратура по “Финанси” във ВУЗФ и стаж в Investor.bg и единствената бизнес телевизия в страната Bloomberg TV Bulgaria.

Официалният старт на “Академия за финансови анализатори” ще бъде на 28 май (петък) от 11 часа. Тогава ще се проведе и първата лекция от курса – “Предимството на данните. Базирана на данни журналистика”. Тя ще бъде водена от главния редактор на Investor.bg Бойчо Попов, който е сред най-добрите икономически журналисти в страната, и ще се излъчва на живо в социалните мрежи на ВУЗФ и Investor.bg.

Целият лекционен онлайн курс ще бъде с продължителност 7 седмици – от 3 юни до 8 юли, като всеки четвъртък, точно от 11 часа, главният редактор на Investor.bg ще предава ценни уроци, свързани с бизнес журналистиката, борбата срещу фалшивите новини, етичните стандарти в журналистиката, как се отразяват финансови новини и кои са петте F в професията на журналистите. Всички лекции ще се излъчват на живо в социалните мрежи на ВУЗФ и Investor.bg.

На 1 август ще започне и вторият етап от проекта, където всеки ентусиаст ще има възможност да спечели безплатна магистратура по “Финанси” във ВУЗФ, както и практика в Investor.bg и Bloomberg TV Bulgaria. За целта, той ще трябва да напише и изпрати есе по една от три предварително посочени теми, което ще бъде оценено от специално жури от ВУЗФ, Investor.bg и Bloomberg TV Bulgaria.

След първия успешен сезон на “Академия за финансови анализатори” съвместно с ВУЗФ, тази година по повод 20-ия си юбилей Investor.bg продължава инициативата и учредява годишна стипендия за обучение в магистратура по “Финанси”. Целта на образователния проект е да инвестира в изграждане на млади специалисти, които да разчитат и анализират важната информация за финансовите и капиталовите пазари по света, и да представят на аудиторията новините още в техния зародиш.

Пламен Иванов

            Светът се промени. Светът какъвто го познавахме няма да функционира вече по същият начин. Икономическите показатели за развитие са толкова изкривени, че е трудно да се изчисли реалното изоставане на националните икономики. Трудно е да се изчислят всички щети нанесени от „изключването“ на цялото човечество от една пандемия. Случилото се не е стандартна криза породена от форсмажорни обстоятелства, макропоказатели или политики. При финансова криза например имаме ясна посока на снижаване на показателите, забавяне заради конкретна причина, цикличност или ясна социално-икономическа промяна, която коригира темповете на растеж. Вече имаме опит с кризи като 1997 година, както и 2008 година. Те имаха своите предшестващи сигнали и ясен, макар и неприятен път за възстановяване. През 2020 година ситуацията изведнъж се измени, по-скоро всичко спря. Не се забави, не се снижи, нито пък се влоши макроикономическата картина на България, нямаше фалити или финансови спекулации, военен конфликт или криза за ресурси. Просто светът спря и България също. Реална причина за спирането на договорни отношения, стокообороти, или парични обороти, както и обмена на информация изцяло нямаше въпреки ограниченията, но светът това сякаш спря и се затвори. Повече от страх, от неизвестното, и непознатото, отколкото от рационална невъзможност за изпълнение на дейностите си. Всички се изправихме пред нещо не така непознато всъщност. Пандемии е имало и преди,  били са предмет на разглеждане за различни фантастични романи и филми, но хората не знаят как да реагират. В така създалата се обстановка капиталите последваха мисленето и страховете на хората. Не спря съвсем, парите никога не спират, но определено забавиха своите цикли и обороти. Вече повече от една цяла година. Промените могат да се изобразяват в: цифри и в загуби, и в задлъжнялост, но ефектът върху човешката психология не може да бъде изобразен. За да се изясни картината разглеждаме политики, икономики, отрасли и показатели. Това сме разглеждали винаги досега. Умеем да го изчислим, прогнозираме и анализираме. Изчисляваме данни спрямо предходните години, показват загуби за бюджетите спрямо прогнозните данни, но измененията в обществото, нагласите, притесненията ще носят лишения още много години напред. Това вече не можем да изчислим. Ефектът от затварянето и ограниченията, от мерките за запазване на човешки животи, използване на маски и физическата дистанция с липса на комуникация, огромната социална изолация, култура онлайн – не са измерими с цифри и статистика. Тогава защо да изчисляваме и изобразява цифром нещо неизобразимо. Опитват се да ни убедят в нещо, което просто се усеща. Загубите от настъпилата ситуация не следва да се измерват само в цифри, суми или проценти. Чисто човешките загуби са огромни и невъзвратими, това вече не можем да предотвратим. От една страна са огромният брой загубени човешки животи, които не могат да бъдат възстановени. Променени съдби, променените пътища на развитие на цели семейства, оставащата празнота и страх от бъдещето – това не се анализира и не се изчислява с пари. От другата страна са наложените лични ограничения в комуникация, култура, свобода и отношението към личната безопасност се превърнаха в ежедневие. В случай, че тази обстановка се задържи още, това може да доведе до изменения в поведението и нагласите на цяло едно поколение. От трета страна идват икономическите ротации, преориентации и задължителните нови начинания, промяната в навиците и нагласите за бюджетиране. Икономическите цикли ще са вече различни, преди и след, дори на индивидулано ниво.

            Изолацията даде и нещо полезно и позабравено. Даде време на хората да са заедно вкъщи, да осмислят своите приоритети, да преоткрият семейството, да пренастроят целите на ежедневието си. Може би по-религиозните търсят тази положителна страна в наказанието, което сполетя човечеството. Мислещите хора ще направят своята лична равносметка и адаптация. Личното представяне, личните финанси, предприемаческия дух, склонност към иновации, хъс за живот са все показатели, които вече можем да изчислим, представим и анализираме. Всеки сам за себе си. Обстановката и реалностите го налагат. Това е валидно за лидерите, които формират и националния подход за развитие, възможности, предизвикателства и разбира се, икономически растеж. Лидери от всички сфери на живот. В настоящата разработка нека представим тази национална и индивидуална картина като едно цяло. Авторският подход цели да разкрие предизвикателствата и да наблегне на възможносите, винаги да търсим начините за своя квантов скок и смела промяна в качеството ни на живот като общество.

            ИЗБОРИ       

            Изминалата година беше преди всичко странна. За някои трудна, за други изключително успешна, но при всички случаи странна. Във време на пандемия, справяне с неизвестното и постоянно променящи се мерки за защита на хората, годината изтече в пусти улици, празни заведения, празни зали на кина и театър, затворени търговски обекти. Изминалата 2020 година година приключи и ето че през 2021 година навлизаме ударно с политически обещания, все пак е изборна година за парламент и президент. Това се познава не толкова по датите в календара за изтеклия мандат на правителството, а по спортното раздаване на крупни суми от бюджета, за да се подсигури послушният чиновник, който по определение е политически назначен. Безропотното увеличение на бюджети на общини, вдигане на заплати в администрацията и държавният сектор, повишаване на заплатите на учители и преподаватели, заслуженото увеличение на заплати от медицинският сектор, провеждане на конкурси и финансиране на проекти с държавата като поръчител, (например значимите разходи за отбранителна техника по време на световна пандемия, после използвани като опорна точка в предизборна програма) – все неща, които не са катализатор за спрялата икономика. По този начин нито се увеличава потреблението, нито се стимулират търгоски обороти, не привличат нови външни инвестиции, не стимулират конкуренция, нито водят до дългосрочни международни отношения или нови пазари : тоест те са единствено политически разходи в края на мандата. Могат да се категоризират така и по простата причина, че това се повторя от предходното приключване на мандат на правителството. Няма нищо лошо в изпълнението на тези бюджетни разходи принципно, но не и според икономическата логика; не и заклеймено от изказвания на всички финансови министри от последните 15 години като вредно харчене; не беше сега момента за такива разходи. Държавната намеса като стимул за икономиката по време на пандемия се оказа като силно изправяне в конкурентно противопоставяне на държавна обществена служба срещу предприемаческа частна развойна дейност. С други думи пред работещите хора се поставя неравен избор на по-доброто заплащане в безбройната армия на администрацията срещу предприемачеството, иновацията и пазарните принципи за търговски и икономически просперитет. Нека не се подвеждаме и не подвеждаме другите в този избор. Репутацията и добрият имидж на чиновника изобщо не се е подобрил в пандемията, нито реалната ефективност и качеството на работа на държавните и общински структури. Това едва ли ще се промени и след нея. Лидерите на държавността обаче мислят друго. Справка – 30% повишение на възнагражденията и допълнителни годишни бонуси за 2019 и 2020 година на НАП, допуснали най-сериозното изтичане на данни и информация на обикновенни граждани. Като резултат от този случай една бюджетна структура глоби друга бюджетна структура със сума от държавният бюджет, т.е. ги премести от една сметка в друга и накрая им увеличи заплатите.

По време на пандемия правителството предприе редица мерки за спасяване и подпомагане на бизнеси изпаднали в затруднение. Мерките сериозно рекламирани и промотирани ежедневно от сутрешните телевизионни студиа директно от министри бяха една добра идея. Изпълнението на идеята обаче се сблъска с бюрокрацията на чиновническия апарат, оттам забавени плащания, отложени финансирания, невероятни документални изисквания и много малка реална полза за отбрани, единици. Силният ефект от тези мерки безспорно беше, че огромна част от сивият сектор в бранша на туризма, ресторанти, заведенията и услугите се осветли. Това се оказва проблем не само за въпросният сив сектор, но и за нормално работещите структури. Изпълнението на мерките доведе до допълнителни проверки, оттам допълнителна бюрокрация, оттам забавяне на финансовите потоци, оттам неефективност на мерките. Отново омагьосаният кръг на българският чиновнически апарат доведе до реални фалити, въпреки предприетите мерки.

Да не забравяме, че не всички бизнеси претърпяха загуби в ограниченията. Редица отрасли процъфтяха и натрупаха изключителни печалби и продължаваща висока доходност. На първо място всички аптеки и фармацефтични подразделения. В началото на непознатата ситуация се получи презапасяване, увеличение на цени и маржове на печалби, не виждани досега огромни обороти. След тях идват веригите за хранителни стоки. Получи се презапасяване и покупка на стоки не само от първа необходимост, а и натрупване като за складови наличности по домовете. Хранителните вериги не пострадаха от ограниченията с въведените зелените коридори за пенсионери или разделението на работното време. Хипермаркетите се оказаха алтернатива за затворените ресторанти, големи хотели  и единствено работещи в затворените молове. На практика се получи, че нямат конкуренти като храненето навън, или нещо на крак. Средната стойност на покупки порастна. Всички бяхме затворници в собствените си домове и можем да си позволим различни и повече на брой стоки. Скоро всичко ще се промени, но едва ли би се върнало към предишното си състояние. В очакване сме на новото пренараждане в потребителската кошница и начина на хранене на хората.

Огромни ръстове се отбелязаха в онлайн търговията. Когато е невъзможно да отидеш до верига за електроника или да купиш подаръци – оналйн услуга си е алтернатива, която да запази все някаква нормалност в потреблението ни. Особено видим беше бума в куриерските услуги. Гледките на опашки пред офисите им по празниците се приемат за съвсем нормално нещо. Хората изпращаха и получаваха всичко при чинно спазване на дистанция в дългите редици пред куриерските служби. Като последица на изброеното оналйн услугата за трансфер на средства (пеймънт провайдъри) отчитат двуцифрен ръст  от такси за 2020 година в глобален мащаб.

Стандартно висока остана оценката на ИТ сектора. В пандемията тяхната стойност и качества са все по високо ценени. Всеки бизнес, компания, стока, услуга, продукт се налага да има онлайн присъствие. Премина се на разработване на нови страници, допълнителни ангажиращи подстраници, онлайн позициониране и онлайн реклами, апликации за мобилни устройства, сделки през преносими устройства базирани онлайн и така нататък, и така нататък. В тези дни ако не присъстваш в интернет, то значи не съществуваш. Българският ИТ сектор и досега беше на виско ниво, но сега вече качеството, ефективността, скоростта на изпълнение на проект започнаха да се ценят от всеки и да се плащат от всеки, който досега е съществувал с малко или без тях.

Тези примери дотук са единствено за да посочат, че не цялата икономика е спряла, не всички плащания са ограничени. Държавният бюджет е с намалени, но не и спрени приходи от данъци, такси и осигуровки. Обемите на плащанията и задълженията към бюджета се запазват. Темповете на събираемост и пълненето на държавната хазна е все още жив и постоянен процес. Разбира се с намалени темпове по места и сектори, с компромиси в срокове и при желание за мораториум на плащания по определени задължения – но функциониращ. Начини за запазване на статукво и парични обороти между частният и държавният сектор се намират, обаче са много далеч спрямо темповете на харчене и раздаване на събраните резерви и излишъци от бюджета. Раздаването на огромни суми във всички посоки без стратегия, приоритет, концепция или бъдещи ползи е неразбираемо. Избори идват. Българската 2021 година е година на избори. Колко мечти и надежди има в тези избори. Ето, че обещанията заваляха, а есента пристигат нови. Програмите на различните политически сили предвещават едно прекрасно бъдеще или с други думи – които да бъде избран на България ѝ предстои невероятно, приказно бъдеще, ако четете само програмите. Факт е, че държавата и нейният огромен апарат следва да се намеси в по-бързото и ефективно преодоляване на трудности породени от криза или забавяне на икономическите процеси. Дали това ще се случи ? С 99% сигурност НЕ. Ще се започне с месеци предизборна кампания, преливане от партийна към президентска. Ще последват преговори за установяване на правителство, което ще подмени по удобно нему начин чиновническите механизми за реалното упражняване на власт и парични потоци. След което ще настъпи форма на ревизия, за да се покаже колко лошо е било предишното управление. Оттам идват месеци на адаптация и нови кадри на нови постове. Дори ненамесата в икономическият живот и предприемаческото мислене ще е по-добре отколкото нови опити и грешки на некомпетентни и неквалифицирани политически амбиции. Дали за времето на възстановяване да не си изберем ненамеса.

Нека представим реалните възможности и какво самите ние, като общество или единици можем да поставим и е необходимо да изискваме да функционира:

            ЛЕВ КЪМ ЕВРО

            В един по мащабен прочит и една макроикономическа гледна точка пред България предстои коренна промяна: подготовката за преминаване към евро в разглежданият период. Въпреки че, този процес няма да промени нито цените на стоки и услуги, нито доходите на домакинствата, нито покупателната ни възможност налице са огромни притеснения и страхове. Липсата на финансова култура води тези страхове и неразбирания. Процесът по преминаване ще е плавен, с много буфери и мерки съпътстващи този преход. Случва се през създаването на Координационен съвет, койтоще се ръководи от министъра на финансите, а съпредседател ще бъде управителят на Българска народна банка (БНБ). В съвета влизат и заместник-министри, председателят на ДАНС, както и член на политическия кабинет на министър-председателя. Като консултанти ще се ползват експерти от Българска Народна Банка и Комисия за Финансов Надзор. Наблюдатели по процеса са европейски регулатори в това число и Европейска Централна Банка. Към този съвет ще се създават работни групи за различни отрасли, за да спомагат за плавното преминаване и навлизането във всички финансови сфери. Тоест много хора и институции ангажирани всичко да бъде прогнозируемо и очаквано. Едно от основните качества на този преход е увеличената сигурност на българската банкова система. Тя ще бъде под европейски надзор, ще съблюдава европейски изисквания за устойчивост и самият паричен масив на България, ще е на страна от по-голямата група на европейското финансово семейство. От това следва по голяма надежност в регулаторната система, което е плюс в привличането на чуждестранни инвестиции. Вторично води до раздвижване на капиталовите пазари и пазарите на недвижимости, крупни сделки и международни партньорства. Всички промени за хората са в посока сигурност, предвидимист, устойчивост и стабилност. Голямото предимство пред индивидуалният предприемач или обикновен инвеститор в търсене на допълнителна доходност, ще бъдат отворените нови възможности за търговия, внос и износ, капилови вложения, финансови инструменти за търговия без необходимост от превалутиране и при силна европейска регулация. Навлизането на еврото като официална валутна единица и изчезването на лева като такава би следвало да се разглежда единствено като възможност, без място за страхове и без място за спекулативни внушения.

            ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО

            Обширно понятие, а преди всичко това са електронните услуги от държавна и общинска администрация, за по удобно наречено: електронно правителство. Проект погълнал милиони без реален резултат. Всички сме наясно, че въвеждането на електронни услуги ще намали бюрократичната тежест с поне една трета. Това ще прекрати обаче службогонството на послушните политически назначения в администрацията, което е основната причина реформа да не се състои. С развитието на електронното правителство или електронните услуги ще се прекрати и порочната практика за дублиране на дейности на различни дирекции и агенции. С разработването и ефективното използване ще се намалят бюджетни разходи, ще се стимулира ИТ технология и постоянното използване на смарт устроиства и смарт технологии в ежедневието на юридическите лица. Електронната документация дава лесна проследимост при движението на процесите и документите. Дава ясна предвидимост за срокове, оттам за бюджетиране и планиране на бизнес проекти и инвестиционни проекти. На фона на факта, че българската ИТ индустрия е на изключително високо ниво, интернет връзката и интернет разпространението е сред най-бързите в света, аутсорс центрове са изградени у нас от половината световни гиганти в индустрията, но бюрократични електронни услуги няма. Не можем да се справим със собствената си административна нужда от онлайн комуникация. Необходимостта от проямяна и адаптация е повече от ясна и дотук генерира единствено разходи, а не решения. В пандемията се видя, че при желание от парламентарно представени партии, решения се интегрират доста бързо:справка министерство на околната среда с наблюденията върху язовирите и електронната рецепта в аптека. Тоест може, но решението не е икономическо смислено и практическо, а чисто политическо. Интересно е, че всички кандидати за власт го посочват като проект за изпълнение в следващите пет години. Ето това е едно истинско предизвикателство пред България.

            ПОДЧЕРТАВАНЕ НА СИЛНИТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРИЯ

            До излизането от затрудненото положение трябва да ни изведат печеливши  индустрии и характерно силни за България отрасли. През последното десетилетие сме описвани като страна на услуги и аутсорс специалисти. Дали по-случайност или по закономерност най-силните ни икономически отрасли с голям дял във вътрешният ни брутен продукт са: туризъм, ресторанти  и заведенията, и ИТ сектора, като в последния включвам огромен брой кол центрове и обслужващи експерти към големите хегемони от ИТ индустрията. Вече митът за евтина работна ръка отминава, но не и качеството на изпълнение в комплект с ефективни и висококвалифицирани кадри. През следващите две години всички близки и атрактивни туристически дестинации започват от равен старт, практически от нулата. Пандемията е засегнала популярните дестинации и започва надпреварата за привличане на първите туристи: ваксинирани, преболедували или нехаещи за пандемията пътешественици. Удачният момент е държавата, в лицето на регулиращи агенции, в координация с браншовите организации да предложи висококачествена и добре организирана услуга за всички почиващи, пътуващи или преминаващи туристи. Това трябва да се пренася както в летният, така и в зимният туристически сезони за всеки един сезон след тези. Туристическата услуга на национално ниво трябва да отгаваря на принципа „цена-качество“ еднакво по цялата територия на страната, което да е и в съответствие с природните дадености, които можем да предложим в изобилие. Необходима е сериозна намеса в сектора, поради факта, че пазарът със своите пазарни механизми не успява да преодолее проблемите си, разграниченията си, и сме свидетели на всякакви примери от типа на шезлонг и чадър за 2 лева, но с интернет достъп за 20 лева, сянка на плажа за 1,50 лв и чаша кафе за 10 евро. Държавата е необходимо да се намеси с цялата си сила и строгост като регулатор заради огромният сив сектор в туристическият бранш, както в строителният напън в този отрасъл.  Много чужди медии обърнаха внимание за пропуските в закона и мерките на проверяващите органи, за да може даден обект да се пусне в експлоатация в срок и предназначение по желание на инвеститора, или пък за неспазването на елементарни норми и правила, което пък превърна черноморското ни крайбрежие в алкохолна дестинация на западна Европа. Туризмът е една от най-силните страни на България, бързообортна услуга е, и качествените ефикасни мерки ще дадат отражение директно в следващият годишен национален бюджет. Тук изобщо не става дума за рекламиране на страната ни с туризма, аутсорсинга или изграждането на обслужващи звена за автомобилната или друга индустрия. Предизвикателството е в изграждането на регулиращ апарат за тези силни качества в национален мащаб. Само при спазването на ясни правила и невъзможността за попадане извън нормалните практики ще се даде възможност на природните ни и национални богатсва да реализират и капиталови такива.

            „СПЯЩИ“ ДЕПОЗИТИ

            Друго належащо и изключително сериозно предизвикателство, което не стои на дневен ред в последните повече от десет години, са огромните масиви от пари на депозит, или „спящи пари“. Те по данни на БНБ за 2020 година са над 90 млрд. лева в депозити на физически и юридически лица[1]. Тази цифра е сериозна на фонна на годишният БВП на страната, както и движението на тези пари е минимално към никакво за последните 5 години. Ето в това се състои предизвикателството: насърчаването на развоината и инвеститорската дейност, за да може поне някаква част от тези „заспали пари“ да се яват катализатор за икономическия цикъл, повишена покупателна възможност и нови проектни иновации, както и съфинансиране. Събуждането може да се получи през: конкретни политики, разработване на публично частни партньорства, с данъчни политики при насърчаване, копиране на добри европейски практики. Лесно може да се получи с увеличена роля и добри бюджети в Българска Банка за Развитие (ББР) и Фонд на фондовете, които чрез своите анализи и апарати да прелагат възможности за инвестиции и висока доходност за частни капитали и проектни иновации. Тези капитали могат да се окажат двигателя за изследователски дейности,  различни стокообороти, в това число внос и износ на стоки и услуги от ЕС или съседни страни, магнит за мултинационални центрове и инвестиции директно в българската икономика. Тези средства също могат да послужат за основа за стартиране на реално функциониращ капиталов пазар. Тази препратка ни насочва към ново предизвикателство, което е пред „държавната“ фондова борса. Със свои политики и решения БФБ се опитва раздвижване на настоящите борсово представени фондове, въвежда нови играчи и инструменти, както и улесняване входа за индивидуални инвеститори. Мерките са много далеч от успешни и ефективни, макар и че желанието е налице. След фиаското с приватизационните бондове на изоставени и загубени в годините предприятия и дивиденти; след малкият брой ликвидни инструменти и ниските обороти на търговия, Българска Фондова Борса към днешна дата не е атрактивно място за инвестиции. Навлизането на чужди инвеститори, институционалните участници, увеличеният брой международни фондове предлагани от банковите институции, лесният онлайн достъп до различни начини и платформи за търговия са конкурентните решения пред БФБ. Търговията с финансови инструменти вече не е за избрани. Следователно мерките там могат да бъдат в данъчни облекчения, приоритетни насърчения с ценови предимства, или намалени документални изисквания, приротет на сделките с български инвестиционни посредници, намаляване на бюрократичната тежест – все мерки, които ще стимулират търговията тук, а не в Европа. Мерките  могат да бъдат много бърз и мощен стимул за повишване на икономически растеж, за първично предлагане на нови компании, листване на допълнителни ценни книги, повишена покупателна способност на самите борсово представени фирми. Печалбите от оборотите води до интерес в повишаване на финансовата култура на българина. Полезни и дълготрайнии промени при справяне с това предизвикателство.

            Като отделен стимул в същата категория бих посочил споменатото познание за инвестиционното дело и същност. Държавата в последните месеци подкрепи финансово висшето образование. Страхотен и закъснял жест с привкус на предизборна агитация. Има нужда от промяна и стимули за развитието на млади научни кадри. Това е видно при преглед на средната възраст на преподавателите в популярните висши училища. Лесният прием, лесното дипломиране, и неангажираността на студентите са вече стандарт във висшето образование. Проблемите във сектора  далеч не са единствено финансови. За съжаление огромният брой университети и ненужни специалности все така „задръстват“  приток от качествени и експертни кадри към пазара на труда. Едно предизвикателно развитие като дисциплина, което със сигурност ще е актуално в областта на реалното ѝ практическо приложение е:предприемачеството и инвестиции. Справянето с предизвикателството ще отговори на търсенето както на младите, така и на работодателите. Това не са просто думи хвърлени в изложение. Един бърз преглед в професионалната социална мрежа ЛинкедИн показва че всеки трети се посочва като предприемач, но едва ли и половината от тях имат някакъв теоретичен или практически опит и основа. Увеличеният брой желаещи за записване на курсове и специализации във финансови предмети, международната приложимост на науката и липсата на текучество в професионалните кадри в сектора са индикаторите за успешна реализация. Във всяка сфера и за всяка мениджърска позиция е необходимо подготовката, знания и отношение към: иновативност, ефективност, ликвидност, апетит към риск, печалба и възвръщаемост. Висшето образование като цяло е предизвикателство за България и е необходима актуализация в подхода към студентите от кандидатстването до дипломиране. Трябва да бъде далеч по конкурентноспособно на фона на съседни държави, завърнали се млади учени от други университети, и в отговор на глада за кадри в бизнеса. Ако направим аналогия за подхода с теорията в инвестирането ще изглежда така: подходите при инвестирането са два информационен и ликвиден[2]. От една страна информацията за самата инвестиция, бизнес проект, план и реализация дават форма на решение. От друга страна какъв резултат и ликвидност се очаква от инвестицията дава вида на решение. Та този подход може да се приложи към висшето образование: каква информация получават в своето образование, какъв план, дисциплини и приложение дават форма на решението за кандидат студентите и от другата страна как ще се реализира това познание, какво ще донесе на завършилия и каква реализация дава вида на решението. За да се изпълнят ефективно търсенията на всички заинтересовани (университет, студенти и бизнес) следва да се изследват тези подходи задълбочено и практически.

            РАЗЛИЧЕН ПОДХОД КЪМ ЗАСТРАХОВАНЕТО

            В същата финансова тема попада предизвикателната смяна на подхода към застраховането. То стои пред пазара и потребителите на застрахователни продукти. Обстановката и рисковата среда не е променена. С други думи няма нови или повече рискове за имуществото или автомобилите спрямо предходни години. Застраховането се променя вече към инструмент или продукт, отколкото досега се считаше за услуга. Застрахователните компании увеличават продуктите, с които да достигнат до повече потребители – пътна помощ, активна сигурност, обслужване на територията на различни страни, помощ с хеликоптер при инциденти, инвестиционно-застрахователни продукти и много други. По този начин спектърът става изключително разширен и освен задължителните застрахователни полици вече са налице наистина добри попадения за вашата сигурност, обезпечение при щета, а защо не и за инвестиция в бъдещето. Следователно се разширяват възможностите за допълнителна доходност на предлагащите застрахователни продукти и за търсещите кариера в застрахователното дело. Вече като отделна наука и с няколко дисциплини като подразделения, застраховането се обособява като отделен финансов отрасъл. Тук добавяме актюерската специфика, животозастраховането, задължително и допълнителното здравно осигуряване, медицинско осигуряване, законовата съобразност на различните продукти спрямо регулациите и други тесни специалности. Така изброени мащабите и капитало-оборотите не са за подценяване. Бизнеът е изцяло стриктно регулиран, до голяма степен автоматизиран и пренесен онлайн. Дистрибуторската мрежа от брокери и официални представителства е огромна и достъпът на клиентите е улеснен с тях и също с онлайн приложения. Цените на продуктите могат лесно да бъдат съпоставени и изборът зависи повече от симпатии, отстъпки, лоялност към марката или моментен избор на застрахования. Остава потребителят да промени отношението си към застраховането като към вид инвестиция в своята сигурност, имущество или бъдеще. Нека не се посоченото не се чете: „както е в другите държави“. Нека ние, самите потребители, го направим работещо и ефективно спрямо българските нужди и българските реалности. Застраховането може да се окаже трасъл с голям ефект върху живота на отделният човек, и с голям ефект върху нациоаналната осигурителна и инвестиционна картина. Разбира се, необходимостта от повече знания и ефикасност е наложителна. Потребителят започва да се ориентира по качеството, знанията и репутацията на компаниите[3], това в особено силна степен важи за застрахователните компании.

            ИНДИВИДУАЛНОТО НИ УСПИВАНЕ

            Разликите в отношението към застраховането, разликите в подхода към образованието, проблемите във висшето образование са предизвикателства към микроикономическата картина на страната. Важно е да обърнем внимание на психологията и предизвикателствата на самите участници на пазарите, самите нас. Дали заради безкрайният преход, дали заради постоянните политически катаклизми, дали заради неясното развитие на държавата в икономическо и социално отношение, дали заради липсите на алтернативи за реализация или заради какви лли не други причини – цялото ни общество се отдало на едно оцеляване, само и единствено. Получило се е едно успиване, липса на инициативност, намалена креативност, и поставяне на лични бариери сами на себе си. В период на пандемия и мерки за ограничаване на движението и социални контакти това се усети по-силно и резултатите ще намаляват във всички сектори. Това успокояване и затваряне се превръща в успиване и ще дава отражение дори след десет години, когато инерцията на икономическия възход преди пандемията вече е отслабнал, а нов импулс за такъв в обществото не се създава засега. Лесно е да се прехвърля отговорността и обвинява държавата, университетите, липса на подготовка, липса на оборудвани кампуси и лаборатории, липса на материално обезпечение, и или други оправдания. Обаче в България се наблюдава и нехайство, липса на отношение, нежелание за подготовка, и неадекватни изисквания от самите студенти или при кандидатстване за първо работно място, липса на професионализъм, недостиг на фирмена култура и лоялност. Има индикации за успиване в средната работеща класа, която оцелява от заплата до заплата. Има следи от успиване в менажирането на приоритети, създаване и преследване на цели в борбата за съвършенство ден за ден, липса на ентусиазъм и търпение за дългосрочна стратегия. Извън София доста често явление е оцеляването месец за месец. Не е до липса на възможности, определено е до приспаното желание за развитие у хората. Причините са много, а изход трябва да търси всеки за себе си. Разбира се, адаптацията води до страхове и в загуба на интерес, в целеполагането за успех: материален и морален. По-удобно е да се прехвърли вината за застой на друг: конкурент, клиент, правителство и държава, отколкото да бъдеш личен пример и да потърсиш частното. По-лесно е да определиш виновник за обстоятелства, среда или локация. Неадекватността и неангажираността на голямата част от младите е отражение на оцеляването в годините на преход, в неглижиране на морални ценности в търсене на усъвършенстване, в прехвърляне на вина на цялото ни общество като към едно цяло. Състоянието на оцеляване и търсене на вина у другия, липса на социална справедливост, подправено с умерено количество завист продължава последните двадесет години, а отзвукът тепърва предстои. Пандемията засили тази национална черта на успиване, но с приключването ѝ може да дадем възможност на нови лидери и нови предприемачи, които да събуждат и да доведат до промяна и до съвсем нова категория предизвикателства.

            СБЛЪСЪКЪТ РАБОТА ВКЪЩИ ИЛИ ОФИС          

            Същите тези последни двадесет години измениха икономическата обстановка на отделните хора. Фокусирам върху икономическата, а не здравословната, психологическа или политическата обстановка. След като успиването можем да си позволим да разглеждаме като предизвикателство, то същото отношение трябва да има за добрите примери. Нека не подценяваме качествените, ефективни и търсещи хора в България. Добрите примери не са спорадични и все по-често се изявяват и извън теротироята на родината. Като положителен може да се оцени факта, че все повече хора между 20 и 50-годишна възраст имат по две специалности и по две работни места. Режим на работа от вкъщи улеснява дублирането, или прехвърлянето от една професия затворена заради ограниченията към друга по-доходна в момента, без да губиш първата. Реалностите го наложиха. Съчетаването на две професии не следва да се забранява. Не трябва да се гледа на него като на липса на лоялност или занемаряване на задължениеята към едната от тях. Не води до  утежняване на компанията административно и счетоводно, нито пък да се натоварва данъчно. Креативните и успяващите да съчетават специалности, знания и времето си следва да имат правото да упражняват и да бъдат възнаграждавани за труда си. Предизвикателството идва в полето на работодателя. Предизвикателство дори в лицето на държавата като работодател. Предизвикателството  ръководителите в създалата се обстановка е съхраняването на качествени кадри, съхраняване на вътрешната информация, на достъпите си до чувствителни данни, или до ноу-хау или търговски и преговорни тайни. Налице е по свободен режим за комуникация между хората и по-труден контрол върху входящата и изходящата кореспонденция на служителите. Работата в режим „от вкъщи“ е риск, който се налага работодателите да поемат. Тук идва въпросът за личният морал на работещия и нивото на ангажираност към институцията, частна или държавна. Доколко психологията на служителя е податлива и устойчива, доколко са личните нагласи и цели за развитие в същата институция[4]. От институционална гледна точка: доколко е активна сигурността на структурата, доколко е защитена организацията и информацията му, доколко подлежи на съботаж. Доколко високопоставените и качествени служители са застрашени и с какво те самите застрашават работодателите си, когато са извън обособените офис пространства. Отново се повтарям, но реалностите наложиха този риск, който следва да се поеме и отговори на поставените въпроси без категоричен отговор. С приключването на пандемията и навлизането в изследвания двугодишен период, много организации следва да ревизират своята рискова картина, да анализират евентуалните пробойни и да подготвят своята вътрешна сигурност за евентуално повторение на форсмажорни обстоятелства и адаптация в начина на работа. След преминаването към някаква нормалност, структури и институции ще предпочетат да запазят формата на работа от вкъщи. Съответно много от служителите също биха предпочели този формат да се запази. От една страна такъв режим спестява разходите за офис, консумативи, оборудване, режийни сметки и така нататък. От друга страна служителя спестява време от пътуването до работното място, използва почивки и работно време както намери за добре и изпълнява задълженията си в предпочитан период от деня, облекло и уют. Неприложимо е за всички категории бизнес, но определено ще има висок процент желаещи за избор на начина за дистанционно изпълнение на задължения.

            ПАРИТЕ, ПРОЕКТИТЕ, „ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА“

            На последно място, но не и по важност и по мащабите си, бих искал да обърна внимание на предстоящите разпределения на нови европейски средства. Сумите са огромни, предизвикателствата по-скоро неясни, а корупцията основен фактор при усвояването им. Като символичн е фактът, че в България е една от оторизираните печатниците на банкнотите евро, която ще отпечата точно тези средства за нови фондове. Предстои централната банка да преразпредели средства определени по икономически мерки за справяне с пандемията и  възстановяване на европейските икономики. България има немалък дял в тези програми за въстановяване и политическите апетити и амбиции в тази посока са от година насам. Едно от предизвикателствата ще бъде колко от тези средства ще достигнат по предназначението си, до крайния резултат на проектите. Налице е планирането по усвояването им, но това правителство едно ще се подмени по волята на гласоподавателя, и второ досегашната история по усвояването на еврофондове не е от най-ефективните (справка: фонд земеделие, фонд „къща за гости“, автомобили за МВР и т.н. по справките на ОЛАФ). Друг елемент в настоящото европейското финансиране са преразпределението на средстава по все още не приключили програми. Заради пандемията съществува практическа невъзможност за представяне, защита и усвояване по проекти кандидатствали или одобрени за финансиране, след което европейската комисия взе решение и предостави възможност държавите сами да преразпределят средствата от тези програми. Трети огромен предстоящ масив от капитали е т.нар. „зелена сделка на Европа“. Фондовете по залените сделки на европейско ниво са в милиарди, а България е една от сериозно засегнатите страни по отношение на закриването на определени енергийни отрасли, добив и употреба на вредни за природата суровини и изостанала икономика по отношение на използването на възобновяеми ресурси. Предстои ни подмяна на голяма част от националната ни енергийна система, което освен свързано с националната сигурност и диверсификация на енергийни източници и доставчици, е предмет и на политика и мултинационални икономически интереси. Теми като втора атомна централа, газопроводи, затваряне на топло и водно централи, преминаване към иновативни източници, ще стават все по повтаряеми заглавия и залегнали в следващите предизборни програми на политическите партии не само в България. Започва поетапното интегриране и на европейски регулации при инвестициите в енергийния сектор, като например идеята за задължителни квоти при покупко-продажба на деривати зелена енергия, ако търгувате с петрол или природен газ. В момента звучи като допълнителна бюрократична спънка, но в случай че се създават и разпределят милиарди в посока проекти и финансиране за опазване на околната среда, то със сигурност ще последват регулации с цел ограничаване на досегашният начин за бизнес с досегашните източници на енергия. Стъпки в тази посока предстоят в България със създаването и съблюдаването на регулации на свободния пазар за електроенергия. Поради малкият си брой участници, липса на квоти и ликвидност, пазара е слаболиквиден, нерентабилен и нежелан за новите играчи. Проблемите в сектора предстоят.

Заключението предпочитам да остане отворено. Теми като предизвикателства за три, пет или десет години напред или справянето с тях по един или друг начин, стоят пред страната и не могат да бъдат просто затворени и приключени в кратка тема. Всяка национална икономика се влияе от различни по сила и обем обстоятелства, вътрешни и външни влияния, подлежи на адаптация към всякакви промени с различен характер. Всеки преходен период, допълнителни програми, европейски инициативи и важни нововъведения в мерките ще ни учат да се справяме все по ефективно с предизвикателствата. Ще ни учат да сме по критични към себе си като индивидуалности, към управлението на страната и националните ресурси, и към ефектите от резултатите ни. Дано само няма повече форсмажорни обстоятелства от никакъв тип.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Иванов, Пл. “Triad:Reputation-Intelectual property-Staff“; Технологии и сигурност, Варна 2015 г. стр.144
2. Петранов, С. „Инвестиции“ 2010 год. Издателство „Класика и стил“, стр. 51
3. Петров, Ал. „Съвременната организация и активната корпоративна сигурност“. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, София, 2008 г. стр.88

---

[1]                      Статистика на Българска Народна Банка. Онлайн ресурс. Посетен последно март 2021 год. Интернет. https://www.bnb.bg/Statistics/index.htm

[2]                      Петранов, С. „Инвестиции“ 2010 год. Издателство „Класика и стил“, стр. 51

[3]                      Иванов, Пл. “Triad:Reputation-Intelectual property-Staff“; Технологии и сигурност, Варна 2015 г. стр.144

[4]                      Петров, Ал. „Съвременната организация и активната корпоративна сигурност“. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, София, 2008 г. стр.88

Expat Gold

От 2 февруари 2021 г. стартира борсовата търговия на Българска фондова борса на националния борсово търгуван фонд Expat Gold.

С борсов код GLDX на БФБ дяловете на фонда ще бъдат достъпни за търговия през всеки борсов посредник у нас, включително и през индивидуална инвестиционна сметка при Експат.

Expat Gold се управлява от Експат Асет Мениджмънт и е първият у нас борсово търгуван фонд, който дава възможност на индивидуални инвеститори да имат ликвидна експозиция към благородния метал злато. Той следва пасивно цената на златото, като се стреми да репликира възможно най-близко движението на индекса LME PM Price Reference – Gold, изчисляван и публикуван от London Metal Exchange.

Златото се ползва със статут на убежище при извънредни ситуации и процеси в световната икономика. Сред основните фактори, които влияят върху покачването на цената на златото, са:

Нарастващи инфлационни очаквания

Ниски и отрицателни лихви

Конкурентни обезценявания на валутите от основните централни банки

Усилване на цялостното усещане за риск по света

Увеличаване на златните резерви от страна на централните банки

Характеристики на фонда за злато Expat Gold:

Нисък праг на инвестицията и лесно управление на експозицията

На Българската фондова борса минималният обем на сделка с дялове на Expat Gold е 1 дял, което го прави достъпен за широк кръг инвеститори. За разлика от покупката на физическо злато, където бульоните са неделими, при инвестиция чрез финансов инструмент увеличаването или намаляването на експозицията към злато се случва лесно с покупка/продажба на дялове на борсата.

Ликвидност

На БФБ маркет-мейкъри поддържат котировки на Expat Gold и гарантират възможността дяловете да се купуват и продават във всеки момент. Квалифицирани по проспект инвеститори имат достъп до първичен пазар, където дялове могат да бъдат купувани и продавани по всяко време директно от и на самия фонд.

Сигурно съхранение

Дяловете от борсово търгувания фонд се съхраняват в депозитари за електронни ценни книжа на името на инвеститора (с реална доставка и собственост върху инструмента). Сигурно и по-евтино в сравнение с вариантите и разходите за съхранението на физическо злато.

По-ниски транзакционни разходи

В общия случай българският инвеститор би имал по-ниски разходи за търговия с този инструмент на БФБ в сравнение с разходите за покупка и съхранение на алтернативни чуждестранни фондове върху злато. Достъпът до чуждестранни борсово търгувани фондове върху злато често е по-труден заради регулаторни ограничения и по-високи транзакционни разходи.

Без данъци

Печалбата от инструменти, търгувани на регулиран европейски пазар, е освободена от данък за физически и юридически лица, чиято юрисдикция на данъчно облагане е България.

Търсенето на борсово търгувани фондове (ETF), които инвестират в злато, се е увеличило повече от три пъти през 2020 г. Прекъсванията в производството, най-вече в Мексико, Перу и Южна Африка, и намаленото рециклиране на злато поради ограничения на движението на работна ръка подкрепиха цените.

Въпреки оптимизма за масово ваксиниране и постепенното възстановяване на глобалната икономика, цената на златото очакваме да остане стабилна през 2021 г., подкрепена от нарастващите инфлационни очаквания и отрицателните реални доходности. Доходността на държавните облигации е много ниска в момента и все повече инвеститори биха използвали златото, за да хеджират инвестициите си в акции. Централните банки също се очаква да увеличават позициите си в ценния метал.

Реалната доходност на дългосрочните облигации, която се очаква да бъде на още по-отрицателна територия, както и по-слабият щатски долар допълнително биха подкрепили цената на златото. В свят с нулеви лихвени проценти, основният канал, чрез който паричната политика може да повлияе на търсенето, е валутният пазар. Конкурентните обезценявания на валутите от основните централни банки биха могли да станат повтарящо се явление. В тази обстановка златото би било основен бенефициент.